Законодателна подкрепа на работодателите, наемащи безработни лица с намалена работоспособност в обичайна работна среда.

От началото на 2002 г. влезе в сила ЗАКОНЪТ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА (ЗНЗ). В него е предвидено за всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя да се предоставят суми за трудови възнаграждения и отпуски, осигуровки и обезщетения за временна неработоспособност.

Освен Закона за насърчаване на заетостта, съществуват и Програми към Агенцията по заетостта, които също предоставят възможности за заетост и обучение на лица с намалена работоспособност. Периодът на субсидиране по тези Програми, както и по ЗНЗ варира в рамките на 6 до 36 месеца,  в зависимост от конкретната мярка за заетост. Срещу това работодателят е задължен  да разкрие работните места и ги запази за определен период от време, да сключи трудов договор с безработното лице, като на обявеното работно място може да назначи последователно повече от едно безработни лица, насочени от Дирекция «Бюро по труда» (ДБТ). При неизпълнение на договора  получените средства се възстановяват.

Дава се възможност за наемане при същите условия на безработни лица с трайни увреждания на временна, сезонна или почасова работа, както и за стажуване.

Работодател, който осигурява поддържане и повишаване на квалификацията на наетите работници и служители, също може да кандидатства за предоставяне на финансиране.

На работодател, който осигурява ежедневен организиран транспорт за пътувания до работното място и обратно на разстояние до 100 км на територията на страната на наети работници и служители, живеещи извън границите на населеното място по месторабота, се предоставят месечно средства съгласно чл. 30а, ал. 2. от ЗНЗ. Средствата се предоставят на работодателя за не повече от 12 месеца за едно и също заето лице.

На работодатели-микропредприятия, регистрирани по действащото законодателство, се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срок не повече от 12 месеца за първите пет разкрити работни места, на които са наети безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта.

Не се допускат до подбор и оценка работодатели, които не отговарят на условията по чл.50, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта /ППЗНЗ/:

•   Да няма изискуеми публични задължения;
•   Да отговаря на изискванията за отпускане на помощи по Закона за държавните помощи;
•   Да е регистриран по действащото законодателство;
•   Към момента на подаване на заявките за ползване на насърчителните мерки, посочени в чл. 56, ал. 4 от ЗНЗ, числеността на персонала в предприятието да е не по-малка от средносписъчната численост за последните шест месеца.

Подборът и оценката на работодателите се извършват по следните критерии:

•   Средносписъчната численост на персонала в предприятието за месеца преди кандидатстването;
•   Вид на основната дейност;
•   Ползвани насърчителни мерки през предходните 24 месеца;
•   Изпълнение на задълженията по предходни договори;

Оценката по отделните критерии се извършва при условия и параметри, определени в методика, утвърдена със заповед на министъра на труда и социалната политика.

Средствата за наетите лица по  ЗНЗ се изплащат само за лицата, на които е осигурена заетост над средносписъчната численост на персонала за последните 6 месеца.

“Процедура за подбор на работодатели при ползване на активни мерки за обучение и заетост по реда на ЗНЗ”:

1. Дирекция “Бюро по труда” обявява ежемесечно на информационното табло и най-малко в две местни или регионални средства за масово осведомяване насърчителните мерки и финансовите средства, за които може да сключва договори с работодатели.

2. В 7-дневен срок от обявяването на депозираните работни места, работодателят подава в Дирекция “Бюро по труда” заявка за свободните работни места по образец утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и необходимите документи за ползване на насърчителната мярка.

3. В 3-дневен срок след изтичане на срока по т. 2 Съветът за сътрудничество към Дирекция “Бюро по труда” извършва подбор и оценка на подадените заявки и предлага на директора на дирекция “Бюро по труда” списък на работодателите, с които да бъде сключен договор.

4. Списъкът на одобрените работодатели се изнася на информационното табло на Дирекция “Бюро по труда” не по-късно от 7 дни след изтичане на срока по т. 2.

5. Директорът на Дирекция “Бюро по труда” уведомява писмено Съвета за сътрудничество за сключените през месеца договори с работодатели.

Досегашната практика показа, че този подход на действие не е най-удачният. Поради липсата на достатъчно средства в конкретно бюро по труда работодателят може да кандидатства за ограничен брой работници, независимо от желанието му да наеме още хора. Освен това самата процедура на кандидатстване  е свързана със загуба на време и средства. В същото време работодателят може да избира само между предоставените му от бюрото по труда работници, които в повечето случаи са без необходимата  квалификация. Тъкмо заради това фирмите  обикновено кандидатстват  за работни места, които не изискват специализирани професионални умения  – хигиенисти, портиери, куриери и др. Те  обаче не винаги са подходящи за хората с увреждания. Някои от работодателите избягват този риск, като сами насочват към бюрото по труда подходящи за обявените места лица с трайни увреждания.

В случаите, когато работодателят реши да  квалифицира наетия чрез бюрото по труда работник, обучението се извършва по учебни програми, разработени от лицензирани обучаващи организации. За обучението плаща  бюрото по труда в съответствие с разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта и Правилника за прилагането му.

ЗНЗ предвижда и отпускане на  средства за започване на самостоятелна стопанска дейност от безработни, включително и с трайно намалена работоспособност, както и насърчаване на териториалната мобилност на безработните лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта.

От тази година – 2010 – в ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ /ЗИХУ/ е заложено интеграцията на хората с увреждания да се осъществява и чрез трудова заетост и професионална реализация (доп. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.);

Съгласно този закон работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждане при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.

Същият закон дава възможност на работодателя да кандидатства с проекти пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства за:

•   осигуряване на достъп до работното място за лице с трайно увреждане;
•   приспособяване на работното място за лице с трайно увреждане;
•   оборудване на работното място за лице с трайно увреждане.

Агенцията за хора с увреждания ежегодно определя размера на администрираните от нея средства за финансиране на работодателски проекти и предоставя средствата по одобрените проекти въз основа на сключен договор с работодателя. Работодателят наема на работа хора с трайни увреждания за срок не по-кратък от три години след усвояване на средствата по проекта. Работодател, който не е усвоил средствата или не е назначил хора с трайни увреждания, възстановява получените суми със законната лихва. Редът за кандидатстване и отпускане на средства се определя в правилника за прилагане на закона.

Работодател, сключил договор за финансиране на проект, ползва следните преференции, при условие че не ползва такива по реда на Закона за насърчаване на заетостта:

•   средства от републиканския бюджет за 30 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания по ред, определен с правилника за прилагане на закона;
•   средствата, изразходвани за целите на одобрения проект, се отчитат по реда на действащото счетоводно законодателство и при данъчното облагане се прилага общият ред на Закона за корпоративното подоходно облагане.

В сила от 01.01.2011 г. по Закона за интеграция на хората с увреждания от републиканския бюджет ще се осигуряват средствата за 50 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите по трудово правоотношение в специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на хората с увреждания и в национално представителните организации за хората с увреждания.

Спестените средства се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания. Контролът относно използването на средствата се осъществява от Агенцията за хората с увреждания.

Съгласно Правилника за прилагане на закона всеки работодател, ползващ преференциите по Закона за интеграция на хората с увреждания, внася ежемесечно в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по реда и в сроковете по Кодекса за социално осигуряване пълния размер на дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания.

Тридесет на сто от внесените задължителни осигурителни вноски по чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания се възстановяват на работодателя по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, съгласуван с министъра на финансите.

Петдесет на сто от внесените задължителни осигурителни вноски по чл. 40, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания се възстановяват на работодателите - специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на хората с увреждания и в национално представителните организации за хората с увреждания, по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, съгласуван с министъра на финансите.

В случаите, когато средствата се използват от работодателя за рехабилитация и социална интеграция на наетите хора с трайни увреждания, тези средства се считат за допустима държавна помощ със социален характер.

С цел да се намали размерът на злоупотребите от работодателите се изискват определени документи, което  до голяма степен затруднява  възстановяването на осигурителните вноски.

Съгласно ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ при наемане на безработни лица работодателят има право да намали счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, когато е наел лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца и към момента на наемането му то е:

•   регистрирано като безработно за повече от една година, или
•   регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или
•   безработно лице с намалена работоспособност.

Намалението се извършва с изплатените суми за трудово възнаграждение и внесените за сметка на работодателя вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за първите 12 месеца от наемането. Намалението се извършва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период. Намаление не се извършва за сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта.

Предприятия, наемащи хора с увреждания:

Корпоративният данък се преотстъпва изцяло на юридическите лица - специализирани предприятия или кооперации по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания, които към 31 декември на съответната година са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания и в които най-малко:

•   двадесет на сто от общия брой на персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или
•   тридесет на сто от общия брой на персонала са хора с увреден слух, или
•   петдесет на сто от общия брой на персонала са хора с други увреждания.

Корпоративният данък се преотстъпва пропорционално на броя на хората с увреждания или трудоустроените лица към общия брой на персонала, когато не са изпълнени изискванията за броя на наетите лица. Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината, за която се ползва преотстъпването.

Планирането, разходването и отчитането на средствата се извършват с наредби на националните организации на и за хора с увреждания съгласувано с министъра на финансите.

Забележка: Национално представителни организации на и за хора с увреждания са организации, утвърдени от Министерски съвет по изпълнени от тях критерии.

Според ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ (ЗОП) и НАРЕДБАТА ЗА ВЪЗЛАГА­НЕ НА МАЛКИ ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ, съобразени със законодателството в Евро­пейския съюз, юридическите лица със статут на специализирано предприя­тие или кооперация на лица с увреждания, отговарящи на посочените в зако­на изисквания за специализирано предприятие или кооперация на лица с увреждания ползват преференция. (чл.25 от Допълнителни разпоредби на ЗОП - "Специализирани предприятия или кооперации на лица с увреждания" са тези по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания или техният еквивалент съгласно законодателството на държава членка.)

Възложителят запазва правото за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки за специализирани предприятия или кооперации на лица с увреждания, когато обектът на поръчката е включен в списък, утвърден от Министерския съвет, или поръчката се изпълнява по програми за защита на заетостта на лица с увреждания. Тъй като Законът само дава възможност, но не задължава възложителите да използват тази преференция, обемът на възлаганите по този ред обществени поръчки е сравнително малък, като специализираните предприятия се конкурират помежду си за изпълнението им.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Антидискриминационните директиви на ЕС са намерили отражение в българското законодателство посредством Закона за защита от дискриминацията (ЗЗД), в сила от 1 януари 2004 г. В него конкретно се посочват признаците, на основание на които се забранява всяка пряка и непряка дискриминация по пол, раса, увреждане и др. С приемането на закона се приеха и механизми за защита срещу дискриминацията. Създаде се  независим специализиран държавен орган - Комисия за защита от дискриминация, който осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона за защита срещу дискриминацията и други закони, уреждащи равенство в третирането.

В закона са посочени задълженията на работодателите при упражняване правото на труд на всички физически лица на територията на Р България. Дадени са и конкретни определения на пряката и непряка дискриминация спрямо физическите лица.

Едно от най-съществените задължения на работодателя е да пригоди работното място към нуждите на лицето с увреждания – да осигури достъп до работното място, подходящо оборудване и работно време, при спазване изискванията за охрана на труда,  които компенсират увреждането на лицето и му осигуряват възможност да работи.

Това става както при наемане на работника, така и когато увреждането настъпи след наемането му на работа. В Закона за защита от дискриминация е предвидена възможността това задължение на работодателя да отпадне, когато разходите за извършването му са необосновано големи и биха затруднили работодателя, като по този начин е защитен и неговия интерес.

КОДЕКС НА ТРУДА

Съгласно Кодекса на труда /КТ/ нощният и извънредният труд е забранен за трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи.

Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

В КТ е предвидено, че:

Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници и служители - цехове и други звена за работа на лица с трайно намалена работоспособност. Дейността на тези специализирани предприятия, цехове и звена се планира и отчита отделно, а за работниците и служителите в тях се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред, установен от Министерския съвет.

Работодател с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.

След като практиката показа, че работодателите с повече от 50 работници и служители масово използват предвиденото в Кодекса на труда задължение ежегодно да откриват работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, за временно устройване на работа на работещи при тях лица с временно намалена работоспособност (бременни и др.) при разработването на  Закона за интеграция на хората с увреждания се предвиди текст, съгласно който половината от тези работи места са за лица с трайно намалена работоспособност.  Поради сравнително неотдавнашното приемане на закона (2005 г.), все още няма данни за устойчива промяна.

Осигуряването на достъпна архитектурна среда в урбанизираните територии е може би най-съществената предпоставка за трудовата реализация на хората със специфични възможности. На 20.12.2007 г. от Министерски съвет е приета СТРАТЕГИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2008 - 2015 Г.
От 2003 г. насам Правителството няколкократно актуализира приетия ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА РАВНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ. Последният е с действие 2010-2011 г.

Според тези документи общообразователните и висши училища, търговските, административни и съдебни сгради, болниците, заведенията за обществено хранене, хотелите, кръстовищата и пешеходните пространства трябва да станат достъпни за хората с увреждания. Предвиденият срок за осигуряването на достъпна среда в урбанизираните територии също няколкократно се актуализира, като първоначално заложеният е бил до края на 2005 г. За това е предвидено финансиране от републиканския бюджет и бюджетите на общините. В настоящия момент е в сила НАРЕДБА №4 ОТ 1 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ. В нея са определени общите изисквания, правилата, нормите и нормативите при проектиране и изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии и е дефинирано определението „достъпна среда“:

„"Достъпна среда" е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно.” Достъпната среда и нейните елементи  трябва да осигуряват безпрепятствен достъп за цялото население (в това число за хората с увреждания) и да включват: пешеходни пространства; кръстовища и пешеходни пътеки; елементи за преодоляване на различни нива; места за паркиране; спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и др.

Засега средата е все още недостъпна, а като основна причина се изтъква липсата на достатъчно финансови средства.

ИЗВАДКИ ОТ ЦИТИРАНИТЕ В ДОКУМЕНТА НОРМАТИВИ

ЗА ПО-ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ:

Съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/:

Чл. 4. Интеграцията на хората с увреждания се осъществява чрез:

1. медицинска и социална рехабилитация;

2. образование и професионално обучение;

3. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) трудова заетост и професионална реализация;

4. достъпна жизнена и архитектурна среда;

5. социални услуги;

6. социално-икономическа защита;

7. достъпна информация.

Чл. 5. (1) Министерският съвет определя държавната политика за интеграция на хората с увреждания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Държавната политика за интеграция на хората с увреждания се провежда от Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, областните управители и органите на местното самоуправление в сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите съобразно приета национална стратегия за хората с увреждания.

(3) Държавните органи и органите на местното самоуправление съобразно своите правомощия приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с интеграцията на хората с увреждания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) При осъществяване на държавната политика за интеграция на хората с увреждания органите по ал. 2 се подпомагат и от други организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания.

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за интеграция на хората с увреждания с председател министъра на труда и социалната политика.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Националният съвет за интеграция на хората с увреждания е консултативен орган, в който участват представители на: държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Националният съвет за интеграция на хората с увреждания дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, които засягат правата на хората с увреждания и тяхната интеграция.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Министерският съвет приема Правилник за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, в който определя и критериите за национална представителност на организациите на и за хората с увреждания.

Чл. 7. (1) За изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания се създава Агенция за хората с увреждания.

(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика.

(3) Агенцията за хората с увреждания се представлява и ръководи от изпълнителен директор.

(4) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за хората с увреждания се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 8. Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като:

1. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) регистрира лица, които осъществяват дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1;

2. (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) контролира дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) води регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) разработва програми и финансира проекти за стимулиране на стопанската инициатива на хората с увреждания и стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания;

6. (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) разработва програми и финансира проекти за рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания;

7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) извършва и други дейности, определени с акт на Министерския съвет.

--------------------------------------------------

Оценяване на увреждането и на възможностите за интеграция:

Чл. 10. Оценяването на увреждането се извършва чрез медицинска експертиза и социална оценка.

Чл. 11. Медицинската експертиза се извършва при условията и по реда на медицинската експертиза на работоспособността.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) (1) Социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза по методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика.

(2) Социалната оценка установява:

1. потребностите и възможностите за рехабилитация;

2. възможностите за обучение;

3. възможностите за трудова заетост и професионална реализация;

4. потребностите от социални услуги;

5. възможностите за социално включване.

(3) Социалната оценка се извършва по искане на:

1. лицето с увреждане;

2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на лице с увреждане;

3. семейството на роднини, близки или приемното семейство, при което е настанено дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(4) По искане и с участието на лицата по ал. 3 въз основа на социалната оценка се изготвя индивидуален план за интеграция

Чл. 13. (1) Социалната оценка включва:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) оценка на обстоятелствата по чл. 12, ал. 2;

2. препоръки за необходимите мерки за социално включване;

3. мотивирано предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ако се установи, че е необходимо отпускането й.

4. (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) мотивирано предложение за отпускане на целева помощ за изработване и/или покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1;

5. (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мотивирано предложение за отпускане на финансова подкрепа по чл. 41а.

(2) Социалната оценка по ал. 1 се извършва от консултативни комисии към дирекциите "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Поименният състав на комисията по ал. 2 се утвърждава със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане и включва:

1. експерт от дирекция "Социално подпомагане", определен от директора на дирекция "Социално подпомагане";

2. лекар, определен от директора на регионалния център по здравеопазване;

3. психолог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование;

4. педагог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование;

5. представител на общината, определен от съответния кмет;

6. експерт от дирекцията "Бюро по труда", определен от директора на дирекция "Бюро по труда" на Агенцията по заетостта.

(4) При необходимост се включват и други специалисти.

(5) Дейността, правилата за работата на комисиите по ал. 2 и срокът на действие на социалната оценка се определят в правилника за прилагане на закона.

----------------------------------------------------

Трудова заетост:

Чл. 22. Трудовата заетост на хората с увреждания се осъществява чрез интегрирана работна среда и в специализирана работна среда.

Чл. 23. (1) Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта разработват и реализират национални програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности на хората с увреждания за участие в пазара на труда.

(2) В програмите и мерките по ал. 1 се предвиждат средства за стимулиране на работодателите, които осигуряват заетост на хора с увреждания.

Чл. 24. Работодателят, съответно органът по назначаването, е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждане при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.

Чл. 25. (1) Работодателят, съответно органът по назначаването, може да кандидатства с проекти пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства за:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) осигуряване на достъп до работното място за лице с трайно увреждане;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) приспособяване на работното място за лице с трайно увреждане;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) оборудване на работното място за лице с трайно увреждане.

(2) Агенцията за хората с увреждания ежегодно определя размера на администрираните от нея средства за финансиране проектите на работодателите по ал. 1.

(3) Агенцията за хората с увреждания предоставя средствата по одобрените проекти въз основа на сключен договор с работодателя.

(4) Работодателят наема на работа хора с трайни увреждания за срок не по-кратък от три години след усвояване на средствата по ал. 3.

(5) Работодателят, който не е усвоил средствата съгласно договора по ал. 3 или не е назначил хора с трайни увреждания, възстановява получените суми със законната лихва.

(6) Редът за кандидатстване и отпускане на средства по ал. 1 се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26 - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Работодател, сключил договор по чл. 25, ал. 3, ползва следните преференции, при условие че не ползва такива по реда на Закона за насърчаване на заетостта:

1. средства от републиканския бюджет за 30 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

2. средствата, изразходвани за целите по чл. 25, ал. 1, се отчитат по реда на действащото счетоводно законодателство и при данъчното облагане се прилага общият ред на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(2) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Агенцията за хората с увреждания извършва контрол относно разходването на средствата по ал. 1.

Чл. 27. (1) От общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания.

(2) Работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места по ал. 1 и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им.

Чл. 28. (1) Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия:

1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;

2. произвеждат стоки или извършват услуги;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) имат относителен дял на лицата с трайни увреждания, както следва:

а) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) за специализирани предприятия и кооперации за незрящи и слабовиждащи лица - не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала;

б) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;

в) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;

4. вписани са в регистъра по чл. 29.

(2) Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания могат да бъдат финансирани от Агенцията за хората с увреждания по целеви проекти и програми по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Чл. 29. (1) Специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се вписват в регистър в Агенцията за хората с увреждания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Условията и редът за вписване в регистъра по ал. 1 се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Министерският съвет одобрява списък на стоките и услугите, които се възлагат на специализираните предприятия или кооперации на лица с уреждания по реда на Закона за обществените поръчки.

Чл. 31. Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

-----------------------------------------------------

Социално-икономическа защита:

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) От републиканския бюджет се осигуряват средствата за 50 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите по трудово правоотношение в специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на хората с увреждания и в национално представителните организации за хората с увреждания.

(2) Средствата по ал. 1 се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Контролът относно използването на средствата по ал. 2 се осъществява от Агенцията за хората с увреждания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Специализираните предприятия, трудово-лечебните бази, обособените производствени единици и кооперациите ползват данъчни преференции, уредени в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 41. Хората с трайни увреждания, които получават доходи от трудова дейност, ползват данъчни облекчения при условия и по ред, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните им потребности, установени в оценката по чл. 12, за ползване на:

1. социални услуги;

2. услуги за социална и медицинска рехабилитация;

3. услуги за участие в трудова заетост и професионална квалификация;

4. услуги за достъп до образование и обучение;

5. услуги за осигуряване на достъпна среда.

(2) Размерът, начинът на неговото формиране, условията и редът за предоставяне и ползване на финансовата подкрепа за всяка от услугите по ал. 1, т. 1 - 5 се определят с правилника за прилагане на закона.

-----------------------------------------------------

Съгласно Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/:

Чл. 18. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Всеки работодател, ползващ преференцията по чл. 26, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, внася ежемесечно в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по реда и в сроковете по Кодекса за социално осигуряване пълния размер на дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Петдесет на сто от внесените задължителни осигурителни вноски по чл. 40, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания се възстановяват на работодателите - специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на хората с увреждания и в национално представителните организации за хората с увреждания, по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, съгласуван с министъра на финансите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Тридесет на сто от внесените задължителни осигурителни вноски по чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания се възстановяват на работодателя по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, съгласуван с министъра на финансите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В случаите, когато средствата по ал. 2 и 3 се използват от работодателя по ал. 1 за рехабилитация и социална интеграция на наетите хора с трайни увреждания, тези средства се считат за допустима държавна помощ със социален характер.

--------------------------------------------------------

Съгласно Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/:

Чл. 30а. (1) За изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят средства, предназначени за:

1. трудови възнаграждения;

2. допълнителни възнаграждения по минимални размери, установени в Кодекса на труда и в нормативните актове по прилагането му;

3. възнаграждения за основен платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда;

4. дължими вноски за сметка на работодателя за фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо заболяване и майчинство" върху полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно трудово възнаграждение или неначисленото брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по т. 3 и 6, съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, както и за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Националната здравноосигурителна каса;

5. дължими вноски за сметка на работодателя за фонд "Безработица" върху полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно трудово възнаграждение или неначисленото брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по т. 3 и 6, съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване;

6. възнаграждения по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване;

7. обучение на възрастни;

8. насърчаване на териториалната мобилност на безработните лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта;

9. стипендия, транспортни и квартирни разходи на безработните лица, участващи в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или на ключови компетентности - за времето на обучението; транспортни и квартирни разходи - на участващите в мотивационно обучение;

10. лихви по кредити, отпуснати по гаранционни схеми на Министерството на труда и социалната политика за кредитиране на лица с увреждания, при започване и развиване на стопанска дейност и създаване на нови работни места;

11. разходи за ползвани външни консултантски услуги и съпътстващи услуги от лицата по чл. 47, ал. 1 и чл. 49 с номенклатура и лимити на средствата, определени съгласно правилника за прилагане на закона;

12. кредит за квалификация по предмета на стопанска дейност и/или нейното управление по одобрения бизнес проект по чл. 47, ал. 1;

13. допълнителни средства за наемане на друг безработен член от семейството без право на парично обезщетение по чл. 47, ал. 4;

14 – 15. отменени;

16. разходи за започване на самостоятелна стопанска дейност по чл. 49;

17. насърчаване на безработни лица по чл. 42а, получаващи месечни социални помощи, да започнат работа без посредничеството на Агенцията по заетостта;

18. насърчаване на териториалната мобилност на заети лица;

19. допълнително трудово възнаграждение за наставник по чл. 55г, ал. 1;

20. професионално ориентиране;

21. допълнителни месечни суми по чл. 49, ал. 4;

22. групова рискова застраховка на включени в обучение безработни лица за срока на обучението.

(2) Според предназначението си средствата по ал. 1 се разпределят, както следва:

1. по т. 1 - 6 - на работодателя, наел безработно лице, лице, придобило право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, или лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, насочено от поделение на Агенцията по заетостта;

2. по т. 7 - на обучаващата институция и на работодателя, провеждащи обучението, както и на на лицата по чл. 49;

3. по т. 8 и 9 - на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта;

4. по т. 10 - на лица с увреждания, получили кредити по гаранционни схеми на Министерството на труда и социалната политика;

5. по т. 11 - на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта, които са получили парична сума по чл. 47, ал. 1, чл. 49, ал. 1;

6. по т. 12 - на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта с право на парично обезщетение, които са получили еднократна парична сума по реда на чл. 47, ал. 1;

7. по т. 13 - на лицата, които са получили еднократна парична сума по чл. 47, ал. 1 и съгласно чл. 47, ал. 4 осигуряват заетост по одобрения проект на друг безработен член от семейството без право на парично обезщетение;

8. по т. 16 - на безработни лица след одобряване на бизнес проект от поделенията на Агенцията по заетостта;

9. по т. 17 - на лица по чл. 42а, ал. 1;

10. по т. 18 - на работодатели, които осигуряват ежедневен организиран транспорт за пътувания до работното място и обратно на наети работници и служители, живеещи извън границите на населеното място по месторабота;

11. по т. 19 - на работодател, ползващ насърчителната мярка по чл. 55г, ал. 1;

12. по т. 20 - на лицензираната институция, осъществяваща професионално ориентиране;

13. по т. 21 - на лицата по чл. 49, ал. 1;

14. по т. 22 - на застрахователни институции, лицензирани от Комисията за финансов надзор при условията и по реда на Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му.

(3) Ежегодно с Националния план за действие по заетостта се определят средствата по ал. 1 и размерът им по отделните програми и мерки за насърчаване на заетостта.

--------------------------------------------------------------

Чл. 51. За всяко разкрито работно място, на което са наети на непълно работно време безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2, но за не повече от 12 месеца.

Чл. 52. За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица с трайни увреждания включително военноинвалиди, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.

(2) За всяко разкрито работно място за наемане на временна, сезонна или почасова работа, на което са наети безработни лица с трайни увреждания, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 6 месеца.

-----------------------------------------------------------

Чл. 56. Работодателите, както и институциите, осъществяващи обучение на възрастни или професионално ориентиране, могат да ползват средства по този закон, ако нямат изискуеми публични задължения, нямат задължения за неизпълнение на сключени договори по програми, мерки и обучения, както и по проекти по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", и за работодателите мярката е допустима по Закона за държавните помощи.

(2) Работодателят ползва насърчителните мерки по чл. 36, 43, 50, 51, чл. 52, ал. 1, чл. 53, 53а, 55, 55а, 55б и 55в, ако осигурява заетост на безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта за допълнителен период, равен на периода на субсидиране.

(3) На всяко разкрито работно място по чл. 36, 43, 50, 51, чл. 52, ал. 1, чл. 53, 53а, 55, 55а, 55б и 55в може да се назначават последователно повече от едно безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта при условия и по ред, установени с правилника за прилагане на закона.

(4) Разкриването на работни места по чл. 36, ал. 1, чл. 43, 50, 51, 53, 53а, 55, 55а, 55б и 55в се субсидира, ако се осигурява заетост над средносписъчната численост на персонала за последните 6 месеца.

(5) Работодател, който не е запазил работните места съгласно ал. 2, възстановява получените суми със законната лихва, с изключение на случаите, определени с правилника за прилагане на закона.

(6) Трудовите и осигурителните отношения на наетите безработни лица от работодател, получил преференции по реализацията на програми и мерки за насърчаване на заетостта, се уреждат при условията на българското трудово и осигурително законодателство. Лицата се наемат по трудово правоотношение.

-----------------------------------------------------------

Съгласно Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта /ППЗНЗ/:

Чл. 17. (1) Работодателите могат да подават заявки за потребностите от работна сила с описание на характера на работата и посочени образователни и квалификационни изисквания към кандидата и начина за извършване на подбор; заявки за обучение и/или подпомагане териториалната мобилност на наетия персонал. Заявките се регистрират в дирекцията "Бюро по труда" и се въвеждат в автоматизирана информационна система. Образците на заявките се утвърждават от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

Чл. 29. (1) Средствата по програми за заетост и обучение и по насърчителните мерки по чл. 36, 41, 43, 45, 46, 50, 51, 52, 53, 53а, 55, 55а, 55б, 55в и 55г от ЗНЗ се предоставят на работодателите при наемане на работа на насочени от поделение на Агенцията по заетостта безработни лица, отговарящи на условията за включване.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят въз основа на:

1. писмена заявка от работодателя по образец съгласно чл. 17, ал. 1 за свободни работни места;

2. писмено искане за насочване на безработни лица на работа на обявените свободни работни места;

3. сключен писмен договор между поделение на Агенцията по заетостта и работодателя;

4. документ за средносписъчната численост на персонала в предприятието за последните 6 месеца - в случаите по чл. 36, ал. 1, чл. 43, 50, 51, 53, 53а, 55, 55а, 55б и 55в ЗНЗ;

5. писмена декларация от работодателя, че няма изискуеми публични задължения и отговаря на изискванията за отпускане на помощи по Закона за държавните помощи.

(3) Работодателите носят наказателна отговорност за верността на данните в декларацията по ал. 2, т. 5.

(4) Средствата по ал. 1 се изплащат или възстановяват по определените в Националния план за действие по заетостта размери за съответната календарна година според действително отработеното през месеца време за всяко наето по трудово правоотношение лице.

(5) Обезщетението за неизползван основен платен годишен отпуск по чл. 224 от Кодекса на труда е за сметка на работодателя.

(6) Средствата за субсидирана заетост и обучение се предоставят на работодатели, безработни лица и обучаващи институции съгласно договора по чл. 30б ЗНЗ. Средствата за субсидирана заетост и обучение се предоставят на работодателите, ако мярката е допустима по Закона за държавните помощи.

(7) Реализацията на програми и мерки от поделение на Агенцията по заетостта за съответния месец се осъществява чрез финансиране от:

1. Агенцията по заетостта;

2. бюджета на държавното обществено осигуряване;

3. други организации;

4. фондове на Европейския съюз;

5. международни фондове.

---------------------------------------------------------

Чл. 50. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Работодателят може да кандидатства за ползване на програми и насърчителни мерки за заетост и обучение при следните условия:

1. да няма изискуеми публични задължения;

2. да отговаря на изискванията за отпускане на помощи по Закона за държавните помощи;

3. да е регистриран по действащото законодателство;

4. към момента на подаване на заявките за ползване на насърчителните мерки по чл. 56, ал. 4 ЗНЗ числеността на персонала в предприятието да не е по-малка от средносписъчната численост за последните 6 месеца;

5. за ползване на мярката по чл. 55г ЗНЗ да представи документи за наличие на обстоятелствата по чл. 55г, ал. 3 ЗНЗ.

(2) Работодателят може да докаже с писмена декларация обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2, като за верността им носи наказателна отговорност.

(3) Работодателят ползва насърчителни мерки за заетост и обучение по чл. 17, ал. 2, т. 4 ЗНЗ при следния ред:

1. дирекция "Бюро по труда" обявява на информационното табло и най-малко в две местни или регионални средства за масово осведомяване насърчителните мерки и финансовите средства, за които може да сключва договори с работодатели;

2. в 7-дневен срок от обявяването по т. 1 работодателят подава в дирекция "Бюро по труда" заявка за свободните работни места по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, и документи за обстоятелствата по ал. 1;

3. не се допускат до подбор и оценка работодатели, които не отговарят на условията по ал. 1;

4. в 3-дневен срок след изтичането на срока по т. 2 Съветът за сътрудничество извършва подбор и оценка на подадените заявки и предлага на директора на дирекция "Бюро по труда" списък на работодателите, с които да бъде сключен договор;

5. подборът и оценката на работодателите се извършват по следните критерии:

а) средносписъчна численост на персонала в предприятието за месеца преди кандидатстването;

б) вид на основната дейност;

в) ползвани насърчителни мерки през предходните 24 месеца;

г) изпълнение на задълженията по предходни договори;

6. оценката по отделните критерии се извършва при условия и параметри, определени в методика, утвърдена със заповед на министъра на труда и социалната политика;

7. списъкът на одобрените работодатели се изнася на информационното табло на дирекция "Бюро по труда" не по-късно от 7 дни след изтичането на срока по т. 2;

8. директорът на дирекция "Бюро по труда" уведомява писмено Съвета за сътрудничество за сключените през месеца договори с работодатели;

9. средствата за наетите лица при условията на чл. 36, ал. 1, чл. 43, 50, 51, 53, 53а, 55, 55а, 55б и 55в ЗНЗ се изплащат само за лицата, на които е осигурена заетост над средносписъчната численост на персонала за последните 6 месеца.

-------------------------------------------------------------

Съгласно Кодекса на труда /КТ/:

Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.

 (3) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.

-------------------------------------------------------

Нощен труд:

Чл. 140. (1) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

(2) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч.

 (4) Нощният труд е забранен за:

1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;

4. трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;

5. работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

Особени правила при полагане на нощен труд:

Чл. 140а. (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.

(2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.

(3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287.

(4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.

(5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

-------------------------------------------------------

Недопустимост на извънредния труд:

Чл. 147. (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;

4. трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;

5. работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

(2) Не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1.

------------------------------------------------------------

Специална закрила на лицата с намалена работоспособност

Работни места за трудоустрояване:

Чл. 315. (1) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.

(2) Частта от общия брой на работниците и служителите по ал. 1 по икономически дейности се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

-------------------------------------------------------------

Специализирани предприятия и цехове за лица с трайно намалена работоспособност:

Чл. 316. (1) Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници и служители - цехове и други звена за работа на лица с трайно намалена работоспособност.

(2) Дейността на специализираните предприятия, цехове и звена по предходната алинея се планира и отчита отделно, а за работниците и служителите в тях се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред, установен от Министерския съвет.

Трудоустрояване на работници и служители:

Чл. 317. Необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.

(2) Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа.

(3) Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.

(4) При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217.

Платен годишен отпуск

Чл. 319. Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Трудово възнаграждение:

Чл. 320. (1) Работник или служител, който е трудоустроен по реда на този раздел, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа.

(2) Работник или служител с трайно намалена работоспособност под 50 на сто, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.

---------------------------------------------------------

Общи основания за прекратяване на трудовия договор:

Чл. 325. Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:

6. когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;

9. при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;

--------------------------------------------------

Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/:

Данъчно стимулиране при наемане на безработни лица:

Чл. 177. (1) Данъчно задължено лице има право да намали счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, когато е наело лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца и към момента на наемането му то е:

1. регистрирано като безработно за повече от една година, или

2. регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или

3. безработно лице с намалена работоспособност.

(2) Намалението се извършва с изплатените суми за трудово възнаграждение и внесените за сметка на работодателя вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за първите 12 месеца от наемането. Намалението се извършва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период.

(3) Намаление не се извършва за сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта.

Предприятия, наемащи хора с увреждания:

Чл. 178. (1) Корпоративният данък се преотстъпва изцяло на юридическите лица - специализирани предприятия или кооперации по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания, които към 31 декември на съответната година са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания и в които най-малко:

1. двадесет на сто от общия брой на персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или

2. тридесет на сто от общия брой на персонала са хора с увреден слух, или

3. петдесет на сто от общия брой на персонала са хора с други увреждания.

(2) Корпоративният данък на юридическите лица по ал. 1 се преотстъпва пропорционално на броя на хората с увреждания или трудоустроените лица към общия брой на персонала, когато не са изпълнени изискванията по ал. 1 за броя на наетите лица.

(3) Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината, за която се ползва преотстъпването. Планирането, разходването и отчитането на средствата се извършват с наредби на националните организации на и за хора с увреждания съгласувано с министъра на финансите.

--------------------------------------------------------------

Съгласно Закона за обществените поръчки /ЗОП/:

25. "Специализирани предприятия или кооперации на лица с увреждания" са тези по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания или техният еквивалент съгласно законодателството на държава членка.

------------------------------------------------------------------

Чл. 16в. (1) Възложителят запазва правото за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки за специализирани предприятия или кооперации на лица с увреждания, когато обектът на поръчката е включен в списък, утвърден от Министерския съвет, или поръчката се изпълнява по програми за защита на заетостта на лица с увреждания.

(2) Възложителят трябва да посочи изискването по ал. 1 в обявлението за откриване на обществената поръчка.

-------------------------------------------------------------------------

Чл. 25. (1) Възложителят взема решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с което одобрява обявлението за обществена поръчка и документацията за участие в процедурата. Решението и обявлението се изпращат до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки и в електронен вид.

-----------------------------------------------------------------

Чл. 25. (5) Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки.

----------------------------------------------------------------------

Чл. 26. (1) Възложителят може да предвиди в обявлението по чл. 25 и допълнителни изисквания за изпълнението на обществената поръчка, свързани с опазването на околната среда, безработицата и разкриването на работни места за лица с увреждания, при спазване на изискванията по чл. 25, ал. 5.

(2) В случаите по ал. 1 при изготвянето на офертата участниците посочват и начина на изпълнение на допълнителните изисквания.

-------------------------------------------------------------------

Съгласно Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/:

Чл. 16. Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.

-------------------------------------------------------------------

Съгласно Наредба №4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания:

Чл. 1. (1) С наредбата се определят изискванията при проектирането, изпълнението и поддържането на строежите (елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията) за осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания.

(2) Изискванията на наредбата се прилагат и при извършване на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуващи елементи на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.

(3) Наредбата се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и инвестиционните проекти, правилата и нормативите за устройство на територията и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите.

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при:

1. изработване и изменение на подробните устройствени планове на урбанизираните територии;

2. извършване на благоустройствени и паркоустройствени мероприятия;

3. проектиране, изпълнение и поддържане на нови и на съществуващи елементи на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията;

4. извършване на строителни и монтажни работи в производствени сгради с производство, което позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания;

5. проектиране, изпълнение, експлоатация и поддържане на нови и на съществуващи сгради и съоръжения, разположени в поземлени имоти с масов достъп извън урбанизираните територии, при осигуряване на достъпна среда до тях (крайпътни строежи, бензиностанции и газостанции, мотели, къмпинги, лесопаркове, защитени територии и др.);

6. разработване на програми, с които се определят (предвиждат) мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда по чл. 169, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ);

7. извършване на оценка за съответствието на инвестиционните проекти на строежите с изискванията по тази наредба.

(2) Проектната документация (проектните решения) за достъпната среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията се представя в част архитектурна на инвестиционния проект при спазване изискванията на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.).

(3) В обяснителната записка към инвестиционните проекти на елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията се включва раздел "Решения за достъпност", разработен от проектанти със съответната правоспособност и при отчитане на специфичните ергономични нужди на хората с намалена подвижност.

(4) Докладът за резултатите от обследването, което се извършва по реда на наредбата по чл. 176а, ал. 6 ЗУТ, съдържа оценка (одит) за достъпност за съответствие с изискванията по тази наредба и технически мерки за удовлетворяването им.

(5) Устройствените планове на урбанизираните територии се придружават от схеми и обяснителна записка за достъпност, изготвени въз основа на решение на съответния експертен съвет по устройство на територията и по предписание на компетентния орган за изработването на плана.

Чл. 3. (1) Дейностите, свързани с устройството, изграждането и поддържането на урбанизираните територии с оглед ползването им от цялото население, в т.ч. от хората с увреждания, се осъществяват от централните и териториалните органи на изпълнителната власт.

(2) Кметовете на общини осигуряват публична информация за достъпните маршрути в урбанизираната територия, които се изграждат и поддържат при спазване изискванията на наредбата (чрез достъпни информационни карти, разположени на ключови обществени места, в т.ч. в сградата на съответната община, както и на достъпна интернет страница на общината или по друг подходящ начин).

(3) При оценяване съответствието на инвестиционните проекти на строежите в експертните съвети на одобряващите администрации и в държавните приемателни комисии за въвеждане в експлоатация на строежите участват и представители на национално представителните организации на хора с увреждания и за хора с увреждания.

Чл. 4. (1) Елементите на достъпната среда в урбанизираната територия са, както следва:

1. пешеходни пространства;

2. кръстовища и пешеходни пътеки;

3. елементи за преодоляване на различни нива;

4. достъпни места за паркиране;

5. спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;

6. елементи на обзавеждането на достъпната среда.

(2) За хората с различни видове увреждания се спазват специфичните изисквания при придвижване, в т.ч.: на дълги разстояния, по наклонени повърхности, с технически помощни средства, с водач, при пресичане на улици, качване и слизане по стълби, стоене, натискане на бутони и хващане, осигуряване на обсег на достъпност и височина на погледа.

(3) Информация за контраста и за подходящото осветление на повърхностите с оглед ползването им от хора с увреждания без опасност от заслепяване е дадена в приложение № 1.

Чл. 5. (1) Елементите на достъпната среда се свързват помежду си с достъпен маршрут, както следва:

1. от улици и пешеходни пространства до достъпен вход на сграда или съоръжение;

2. от достъпни места за паркиране до достъпен вход на сграда или съоръжение;

3. от спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници до достъпен вход на сграда или съоръжение.

(2) В урбанизираните територии с първостепенно значение се устройват следните достъпни маршрути:

1. от приемните сгради на транспорта (автогари, железопътни гари, летища, морски и речни гари) до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

2. от сградите на лечебните заведения до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

3. от административните сгради на централните изпълнителни органи и на общинската администрация до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

4. от достъпните сгради на учебните заведения до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

5. пешеходните пространства в централните зони на урбанизираните територии, предназначени за многофункционално ползване;

6. от достъпните сгради за обществено обслужване и достъпните жилищни и производствени сгради до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране.

(3) Изградените достъпни маршрути, пространства и елементи на урбанизираните територии се обозначават с международния символ за достъпност. Те се осигуряват с осветление с минимална осветеност 20 lx, измерено на нивото на пода и насочено по начин, удобен за ориентация на хората с увреждания, без да се създава опасност от заслепяване.

----------------------------------------------------------------------

2. "Достъпна среда" е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно.

3. "Достъпен маршрут в урбанизираните територии" е пътят на придвижване, който всички хора могат да ползват свободно и самостоятелно, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания, и който свързва пешеходните пространства, кръстовищата, пешеходните пътеки, спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, елементите за преодоляване на различни нива, достъпните места за паркиране и елементите на обзавеждането на достъпната среда.

4. "Достъпен вход" е вход, който може да се използва самостоятелно от всички хора, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания.

5. "Достъпен маршрут до сграда или съоръжение" е достъпен маршрут от улици и пешеходни зони, спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, зони за качване и достъпни паркинги до достъпни входове на сгради за обществено обслужване, съоръжения или жилищни сгради.

6. "Достъпен маршрут в сграда или съоръжение" е достъпен маршрут, който включва елементите на сградата или съоръжението по чл. 35, ал. 1.

7. "Опасни зони" са общи помещения, влизането в които може да предизвика подхлъзвания, падания, удари, изгаряния, токови удари, експлозии (помещения за електрически и топлинни инсталации, устройства за загряване на вода и отоплителни инсталации).

8. "Нехлъзгава повърхност" е завършена повърхност, при която триенето с обувка или с помощно средство за придвижване на лицето се поддържа на приемливо ниво и при сухи и влажни условия, т.е. минималната стойност на статичния коефициент на триене между определената като нехлъзгава повърхност и обувка с гумена подметка е 0,35, измерена по национални или международно признати методи за изпитване, като видът на гумата, използвана при изпитването, е представителен за всички видове материали, използвани при производството на обувки и продавани за всекидневна употреба.

9. "Достъпна информационна карта" е карта, която може да се разчита от широк кръг хора с намалена подвижност, в т.ч. от хора с увреждания и от чужденци.

10. "Достъпна електронна страница" е електронна страница, която може да се ползва от хора със зрителни, ментални и психични увреждания и от чужденци.

11. "Тактилни знаци" и "тактилно управление" са знаци или управления, включително изпъкнали пиктограми, символи или Брайлово писмо. Тактилните пиктограми и символи са с издадена дълбочина над основната повърхност най-малко с 0,5 mm, с квадратни краища (незакръглени или остри), негравирани в повърхността. Пиктограмите и символите са изпълнени така, че при единичен допир с пръстите да бъдат усетени двете страни на съответната буква, номер или символ. Най-малката височина на буква или число трябва да е 15 mm.

НОРМАТИВНА БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ДОКУМЕНТА:

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

В сила от 13.07.1991 г.

Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.27 от 31 Март 2006г., изм. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.12 от 6 Февруари 2007г.

ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

В сила от 01.01.2005 г.

Обн. ДВ. бр.81 от 17 Септември 2004г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 5 Май 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.97 от 1 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.24 от 26 Март 2010г., изм. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г.

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

В сила от 01.01.2005 г.

Приет с ПМС № 343 от 17.12.2004 г.

Обн. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.63 от 2 Август 2005г., изм. ДВ. бр.78 от 30 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.54 от 4 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.1 от 5 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.84 от 19 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.85 от 23 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.14 от 12 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.29 от 16 Април 2010г., изм. ДВ. бр.41 от 1 Юни 2010г.

ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА

В сила от 01.01.2002 г.

Обн. ДВ. бр.112 от 29 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.26 от 21 Март 2003г., изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.81 от 17 Септември 2004г., изм. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г., изм. ДВ. бр.38 от 3 Май 2005г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.26 от 7 Март 2008г., изм. ДВ. бр.89 от 14 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г.

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА

В сила от 27.06.2003 г.

Приет с ПМС № 131 от 19.06.2003 г.

Обн. ДВ. бр.58 от 27 Юни 2003г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Септември 2004г., изм. ДВ. бр.84 от 27 Септември 2004г., изм. ДВ. бр.26 от 25 Март 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г., изм. ДВ. бр.60 от 4 Юли 2008г.

КОДЕКС НА ТРУДА

В сила от 01.01.1987 г.

Обн. ДВ. бр.26 от 1 Април 1986г., обн. ДВ. бр.27 от 4 Април 1986г., изм. ДВ. бр.6 от 22 Януари 1988г., изм. ДВ. бр.21 от 13 Март 1990г., изм. ДВ. бр.30 от 13 Април 1990г., изм. ДВ. бр.94 от 23 Ноември 1990г., изм. ДВ. бр.27 от 5 Април 1991г., изм. ДВ. бр.32 от 23 Април 1991г., изм. ДВ. бр.104 от 17 Декември 1991г., изм. ДВ. бр.23 от 19 Март 1992г., изм. ДВ. бр.26 от 31 Март 1992г., изм. ДВ. бр.88 от 30 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.100 от 10 Декември 1992г., изм. ДВ. бр.69 от 4 Август 1995г., доп. ДВ. бр.87 от 29 Септември 1995г., доп. ДВ. бр.2 от 5 Януари 1996г., доп. ДВ. бр.12 от 9 Февруари 1996г., доп. ДВ. бр.28 от 2 Април 1996г., изм. ДВ. бр.124 от 23 Декември 1997г., доп. ДВ. бр.22 от 24 Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.52 от 8 Май 1998г., изм. ДВ. бр.56 от 19 Май 1998г., изм. ДВ. бр.83 от 21 Юли 1998г., доп. ДВ. бр.108 от 15 Септември 1998г., изм. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.51 от 4 Юни 1999г., доп. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.25 от 16 Март 2001г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.105 от 8 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005г., изм. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г., изм. ДВ. бр.46 от 3 Юни 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.83 от 18 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., изм. ДВ. бр.75 от 12 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.40 от 18 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.104 от 11 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.46 от 18 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.77 от 1 Октомври 2010г.

ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

В сила от 01.01.2007 г.

Обн. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

В сила от 01.10.2004 г.

Обн. ДВ. бр.28 от 6 Април 2004г., изм. ДВ. бр.53 от 22 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.34 от 19 Април 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 5 Май 2006г., изм. ДВ. бр.79 от 29 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.52 от 9 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010г.

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

В сила от 01.07.2006 г.

Приет с ПМС № 150 от 21.06.2006 г.

Обн. ДВ. бр.53 от 30 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.84 от 19 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.3 от 13 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 68 ОТ 2006 Г.)

В сила от 01.01.2004 г.

Обн. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г.

СТРАТЕГИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ 2008 - 2015 Г.

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА РАВНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ 2010-2011 Г.

НАРЕДБА №4 ОТ 1 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

В сила от 14.07.2009 г.